петък, 29 януари 2016 г.

Незаконно строителство – ред за премахване на незаконни строежи – част 1



ЗУТ. Съборен незаконен строеж



В Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в чл.225 и чл.225а са изброени нарушенията при които едно строителство се квалифицира като незаконно. 

В зависимост от категорията на строежите, контрола е разпределен между общинските / районните администрации и Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. 

Строежите от първа до трета категория включително са под контрола на ДНСК, а от четвърта до шеста категория – под контрола на общинска администрация. За определянето на категорията на строежите можете да видите чл.137 от ЗУТ и Наредба 1 от 30 юли 2003г. на МРРБ за Номенклатурата на видовете строежи.



Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва:


1.В несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. 

За поземлените имоти, които са урегулирани за застрояване с подробен устройствен план, се определят: конкретното предназначение, допустимите дейности и допустимото застрояване, максималните плътност и интензивност на застрояване, минималните свободна дворна площ и задължително озеленена дворна площ, начинът и характерът на застрояване, както и линиите на застрояване.
Отделните видове устройствени планове могат да съдържат и само част от тези показатели.
В практиката се срещат много случаи на строежи, които са извършени в нарушение на един или няколко от показателите, определени в устройствени план за съответния парцел, което го прави незаконен.

2. Без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Най-често срещаното нарушение. В повечето случаи се извършва или защото на възложителите не им се е занимавало с тази „техническа” подробност или поради незнание. Тук е важно да се отбележи, че одобряването на проект, но без да е продължена процедурата и да е издадено разрешение за строеж също прави този строеж незаконен.

3. При съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ.

Ясно са формулирани четири типа съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които са недопустими по време на строителството и в този случай одобряващия орган, който издава разрешението за строеж и одобрява проекта НЯМА право да одобри като изменения в него. Това са: тези изменения, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план; които нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита; които са несъвместими с предназначението на територията и които нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания.


4. Строежа се извършва или са били вложени в него строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон.

В първата си част това условие е ясно. Втората му част можем да я разгледаме като дадем пример за изпълнено строителство в нарушения на правилата за изпълнение на СМР, отразяващи се на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа, при което е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на ЗУТ. Това е като например: изпълнени стоманобетонни елементи на строеж, при които армировъчната стомана се вижда в участъци на елементи, където това е недопустимо и не е възможно премахването им, защото вече има изпълнени други конструктивни елементи, свързани с разглежданите, т.е. когато имаме изпълнено следващо ниво на конструкцията.

5. При наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ.

Тази хипотеза, за определяне на един строеж като незаконен за строеж, за който има постановен и влязъл в сила отказ от издаването на акт, който по силата на специален закон /закон, различен от ЗУТ/ е задължително условие за разрешаване на строителството. Например – разрешение за ползване на воден обет по Закона за водите, съгласуване на проекта с Министерство на културата и др. Ако е започната процедура по издаване на такъв акт, но тя още не е приключила, то тогава не се започва процедура по събаряне, а само за спиране на строителството. С този и другите случаи на спиране на строителството ще се запознаем в следващите статии.


6.Строеж, които е изпълнен в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

Територии с особена териториалноустройствена защита са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии, за културно-историческа защита по Закона за културното наследство /ЗКН/, други територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води - публична държавна собственост съгласно Закона за водите /ЗВ/.
Територии с режим на превантивна устройствена защита са определени с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове територии, които притежават висока природно-ландшафтна, екологическа и културна стойност, но не са обявени за защитени със специален закон.
Територии с особена териториалноустройствена защита, включително територии със специфична характеристика, определени по реда на отделни закони, могат да придобиват специален режим на устройство и контрол. Обхватът и режимът на устройството им се определят с концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове.

В територии и части от тях, определени с концепции и схеми за пространствено развитие и с устройствени планове може да се установява режим на превантивна устройствена защита, с който се запазва фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.